Българска гражданска авиация

Гражданската авиация в България съществува от 1922 г.

Регулира се от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД), което изпълнява държавни функции по управление на въздушното движение и извършване на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване и ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване, по които Република България е страна. Всички въздухоплавателни средства, които излитат и кацат на гражданските летища и прелитат през обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България, подлежат на регулация от ДП РВД.

Безопасността на въздушното движение на летищата и околностите им и предотвратяването на сблъсък между излитащи и кацащи въздухоплавателни средства се осигуряват от летищни контролни кули. ДП РВД обслужва контролни кули на летищата София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица. За използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата, както и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство се заплащат такси на ДП РВД.

История

Според Ньойския договор България няма право на военна авиация, а за гражданската авиация са допуснати самолети с обща мощност на двигателите 180 конски сили (132 kW), които могат да бъдат закупувани само от страните победителки в Първата световна война. През 1919 – 1920 г. вследствие на стачка в железницата за пренос на поща до София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас се използват самолети с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище изпитват двигател на самолет след ремонт.

През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на въздухоплавателни средства за граждански цели. На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

Първите самолети са закупени от Великобритания, Франция и Чехословакия. Към 1924 г. страната разполага с 18 учебни самолета и 2 хидроплана. През следващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 учебни и 2 хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище започва производството на серийни самолети – най-вече за нуждите на аеропланното училище. На 15 февруари 1924 г. започва първият курс за самолетни техници.

Бунавадъ (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) е първата българска авиокомпания. Дружеството е създадено на 22 ноември 1926 г. с договор между Царство България и немския авиоконцесионер „Junkers & Co“ като смесено българо-германско дружество за авиотранспорт. То обслужва първата българска редовна пътническа и пощенска авиолиния София-Русе-Варна с два самолета Junkers F 13 от 25 октомври 1927 г. и през 1928 година открива редовни въздушни граждански линии между най-важните български градове.

Поради икономическата криза след т.нар. голяма депресия довела авиокомпанията до фактически фалит и поставила в невъзможност българската държава да изпълнява договорните условия с германския си партньор то прекратява съществуването си в 1930 г. Въздушните съобщения и поща продължават да се поддържат от „Дирекцията на въздухоплаването“ на Царство България. Следвоенен непряк наследник на Бунавадъ е „Дирекция Въздушни съобщения“ към Министерството на транспорта и съобщенията (ДВС), която открива въздушни линии под името БВС (Български въздушни съобщения) и която с време се превръща в ТАБСО, БГА Балкан и наследници – България Еър и др.

Правят се опити за построяването на български пътнически самолет (ДАР-4).

Дирекция „Въздушни съобщения“

На 16 септември 1937 г. цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна. През 1939 г. е открита първата му приемна зала, през 1941 г. е завършено и летателното поле с грундова писта. През 1950 г. е построена бетонна писта.

На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция „Въздушни съобщения“. С постановление от 11 март 1947 г. за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България – 3 военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), 2 бр. „Не-111 Ястреб“, 14 бр. „Фоке-Вулф 56 Гълъб“, 2 двумоторни учебно-тренировъчни „Фоке-Вулф 58“ и 13 бр. едномоторни самолети „Физлер-Щорх Дрозд“ (Fieseler Fi 156). Закупените нови военно-транспортни самолети „Ли-2п“ също са предадени за ползване от гражданската авиация. През първата половина на 1948 г. са доставени и 3 нови самолета „ААС-1“ (френско лицензно производство на Ju-52).

Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Първият полет излита в 10:20 от летище Враждебна и каца два часа по-късно на летище Бургас. Извършен е със самолет Ju-52 LZUNL с летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Вторият излита половин час по-късно и е извършен с Ли-2П, LZ-LIA по същото направление. В него пътуват официални лица и екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.

На 9 май 1946 г. е открито летище Варна край Аксаково. През същата година е открита третата вътрешна редовна линия за превоз на пътници – София-Горна Оряховица-София.

ТАБСО и авиокомпания „Балкан“

През 1948 г. Законът за авиацията е допълнен и изменен в Закон за гражданското въздухоплаване. В съответствие с подписаната спогодба на 3 ноември 1948 година в Москва, се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името ТАБСО (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Авиокомпанията „Български въздушни линии ТАБСО“ започва работа на 1 август 1949 година и продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО. Същата година е открита редовна линия София-Пловдив-Бургас-Варна. Първоначално полетите се извършват със самолети Ю-2, а по-късно с Ли-2. През 1961 г. са завършени бетонна писта и светлинна система за нощни полети на летище Варна. На 2 май 1962 г. летище Пловдив се премества в района на село Граф Игнатиево и се разширяват чартърните полети до Берлин, Москва, Прага и Виена със самолети Ил-18, Ту-104 и Ту-114. Провеждат се и редовни вътрешни полети до Бургас, Варна, Търговище, Русе, Горна Оряховица и София, предимно с Ил-14.

От 1965 г. България е член на комуникационната мрежа SITA. В 1967 г., България ратифицира Международната конвенция за гражданска авиация и става член на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). След 1965 г. вътрешните полети от София са разширени и вече има редовни линии до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Видин и Търговище.

През 1970-те години летище Пловдив обслужва и товари, най-вече на авиокомпания „Аерофлот“, като през 1972 г. са превозени над 5000 тона товар. В периода 1975 – 1978 г. започва извършването на карго полети от Горна Оряховица до Централна и Източна Европа, СССР, Африка и Близкия изток.

През 1980 г. вътрешните полети от и до летище Пловдив са преустановени, заедно с изваждането от употреба на самолетите Ил-14 и преместването на летището край село Крумово. От 1982 г. на летище Пловдив могат да кацат самолети с големината на Ту-154.

През 1968 г. ТАБСО е преименувано в БГА Балкан. В България има пет функциониращи международни летища, използвани за цели на гражданската авиация – София, Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица.